От “божата баня” до балнеолечебницата
Към края на XIX век минералните извори в България стават обект на все по-стриктен контрол, който определя собствеността им, възможностите за експлоатация и приложението на водите им.
В рамките на няколко десетилетия само, народните целебни и социални практики, свързани с топлите извори, отмират заедно с изчезването на постройките, които подслоняват старите минерални бани - голяма част от османските хамами и откритите басейни, често наричани ”божа баня”, са разрушени, като в много редки случаи биват запазени, чрез вграждането им в новостроящите се съвременни бани. През 20-те и 30-те години на миналия век, заедно с изграждането на нови бански съоръжения, започват да се изработват по-детайлни указания за лечение, целящи да регламентира оползотворяването на терапевтичните качества на минералните води чрез методите на съвременната медицина. Термалните води, до скоро достъпни в почти естествена среда, стават част от структурите на утвърдени лечебни институции, където оздравителните процеси могат да бъде внимателно проследявани.
Открит басейн при минералния извор в Овча купел, използван до построяването на съвременната минерална баня през 1933 г.
Годините след Втората световна война бележат началото на всеобхватна кампания за подобряване на живота на трудещите се, като грижата за здравето е един от основните приоритети. Започват планирането и изграждането на балнеосанаториуми из цялата страна, с цел разширяване капацитета на съществуващата инфраструктура и осигуряването на ефективно и достъпно лечение. Не след дълго балнеолечението прераства в последователност от сложни процедури, прилагани от тясно профилирани специалисти и често включващи медицинска апаратура специално създадена за нуждите на конкретните възстановителни центрoве. Един курс на лечение отнема между 15 и 20 дни, а в някои случаи и до 40, необходими за постигането на трайни подобрения. Подобни продължителни престои, заедно с многократно увеличения капацитет на оздравителните центрове изисква и изграждането на допълнителни удобства и съоръжения, трансформирайки малки села в оживени курорти с развита обществена инфраструктура – с кина, стадиони, ресторанти, магазини, пазари и салони за красота.
В балнеосанаториума в Павел баня, завършен 1956 г., има работилница, в която се проектират и изработват рехабилитационни съоръжения, създадени за специфичните нужди на лекуващите се.
На снимката: зала за механотерапия, в която пациенти се възстановяват с помощта на уреди проектирани от д-р Георги Гечев.
Личен архив на д-р Георги Гечев. С разрешението на г-жа Гергана Гечева. Първа публикация
Оспорвани ресурси
Балнеолечебната инфраструктура изисква значителни ресурси за да функционира пълноценно. Първите признаци за затруднения в дейността на лечебните центрове се появяват в края на 70-те години, когато читатели започват да изпращат коментари до някои периодични издания, описващи липсата на поддръжка и компрометираните услуги в някои балнеолечебници.
Десетилетие по-късно, последвалите промени в политическия, икономически и социален живот на страните в източна Европа и дългият „преход“ се оказват решаващи за бъдещето на тези институции. Дерегулация позволяваща приватизацията на държавни и общински имоти – земи и сгради, води до затварянето на много от оздравителните центрове и термални бани, като днес само някои продължават да посрещат все още посетители. Останалата част от балнеологичната инфраструктура, изоставена, постепенно се превръща в част от повсеместния пейзаж от съвременни руини.
Днес възобновеният интерес към минералните води и спа услугите провокира нов строителен бум, който създава необичайни съжителства – частни хотели изникват измежду изоставените сгради на балнеосанаториални комплекси, а паркове на минерални бани - паметници на културата в очакване на реставрация, се оказват разделени на парцели, готови за продажба и строеж. Потреблението на минерална вода в нови почивни сгради често надвишава максималния капацитет на съществуващите водни ресурси, създавайки конфликти, които все по-често стават част от обществения дебат.
Павел Баня, януари 2021
Термалните бани в югоизточна България
В тази част на България се намират няколко големи балнео-курорта, сред които Павел баня, Бургаски минерални бани, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани и Стефан Караджово, изворите на повечето познати от векове, но развити като курорти през миналия век. Днес само част от някогашните лечебни сгради е все още достъпна и функционираща, като по-голямата част от постройките или всички са окончателно затворени в два от курортите.
В региона малък брой минерални бани все още приемат посетители - Кортенските минерални бани, минералната баня в центъра на Казанлък и Овощенската баня, в село Ягода банята е в процес на обновяване, а Ямболската минерална баня очаква своята трансформация, след изчезването на минералните води преди няколко десетилетия.
Според данни на сайта на МОСВ, утвърдените ресурси или възможният дебит на минералните извори в югоизточна България, възлиза на около 130 л/сек, като температурата на изворите варира от 20.8 до 80˚C.
Десетте локации изучавани в рамките на тримесечно теренно проучване. Резултати ще бъдат постепенно добавяни тук под формата на текстове и архивни документи.
Литература
Богданова, Мара Никифорова. Минерална баня и курорт „Овча купел“ до София, София, 1933
Гечев, Георги д-р. Павел Баня, София: Медицина и физкултура, 1981
Гочев, Гочо. История на Сливенските минерални бани, Сливен: Жажда, 2015
Димитрова, Светла. Старозагорските минерални бани, история в осем хилядолетия, Стара Загора, 2017
Закон за топлите и студените минерални води. Държавен вестник, година XIII, 13 дек. 1891, бр. 273
Source: Север +
Затвориха лековити басейни в Павел баня заради липса на минерална вода, Монитор, 19 септ. 2019, бр. 6868
Иванов, П. Казанлък в миналото и днес, кн. 2, София: Придворна печатница, 1923
Книга за диагнозите и лечението на болни с решение на медицинската комисия към Ямболската минерална баня 1936-1945 година. ДА-Ямбол, Ф. 47К, оп. 2, а.е. 7
Николова, Ирена и Димитрина Тодорова. Да подадем ръка на …Сливенските минерални бани, Сливенско дело, бр. 60, стр. 2След ремонта – ремонт
Станчев, Ив. С. Сливенски минерални бани, Сливен: Курортно бюро при Сливенската община, 1936
Тошев, Андрей. Ранни спомени 1973-1879 Source: dolap.bg
Христов, Хр. Разпределениe нa „дара божи“ противопоставя болница и хотели в Павел баня. Старозагорски новини, №141. 20 септ. 20199