Божиите води

В края на 19-ти век минералните бани край Сливен се състоят от две османски каменни постройки, за които се е считало, че са изградени върху основите на римска баня, подобно на други бани в страната. Малък брой допълнителни постройки предлагат ограничени удобства на посетителите на баните – стаи за гости, кухня, трапезария, кафене и обор, свързани в една непрекъсната, дълга почти 150 метра сграда, в двата противоположни края на която са разположени мъжката и женската баня. Кръглите басейни на банята, вкопани в земята, се пълнят по естествен път с минерална вода, която привидно извира измежду каменните плочи на дъното на басейна. Наблизо е разположена открита къпалня, наречена „Божата баня“, която се захранва от най-изобилния от всички извори в близост.

„Римската баня“ – единствената запазена постройка от османския период. Май 2021

Минералните води при Сливенските минерални бани извират насред полето, образувайки заблатени места с ниска растителност. Водите на изворите се различават по своя състав и температура, като на всички са надлежно дадени народни названия – „Мочура“, „Желязното кладенче“, „Релсите“, „Извор Божата баня“, „Извор женската баня“, „Извор мъжката баня“ и други, чиито имена вероятно не са документирани.

Законът за топлите и студени минерални води, приет 1891 г., обявява всички минерални извори в страната за изключителна държавна собственост и определя условията, според които общините могат да получат право да оползотворяват водите им. Сливенската градска община започва почти веднага процедура, която да осигури правото ѝ да експлоатира ресурса за неопределен период от време. В рамките само на 5 години водите от различните извори са каптирани и сляти, изготвени са планове за изграждането на нова минерална баня и хотел, и част от околните блата са пресушени, за да се превърнат в парк. Новата термална баня е завършена 1902 г. превръщайки се в първото модерно банско съоръжение в страната. С едно единствено изключение всички постройки от османския период са разрушени, а басейнът на „Божата баня“ е заместен с каптажна шахта.

План ситуация на старите и новите минерални бани и разрез на големия басейн на новата постройка. Списание на Българското инженерно-архитектурно дружество, 1902, VII, кн. 7-9, приложение
G. Kozarev, Magazine of the Bulgarian Architecture and Engineering Association, Sofia 1902, appendix

Ред и оздравяване

„Пътят към баните и тяхното местоположение са крайно хубави, но тяхната лоша инсталация и мръсотата на къпалнята намаляват значително тяхното истинско достойнство“
Ал. Найденович, „Сливенските лъджи“, Медицински преглед, 1888, бр. 4, с. 58

В края на 19 век, подобни описания на бански съоръжения не са изключение . В отговор се появяват редица статии в специализирани и популярни издания, разискващи различни начини за подобряване на условията в тях. Авторите настояват за детайлни проучвания, чрез които да бъдат измерени и описани всички аспекти на лечебното къпане, с цел информирано подобряване на условията и изготвяне на препоръки за прилагането на лечебни процедури. Отвъд обичайните хидрогеоложки проучвания и статистики на посетителите, пространствата в и около баните също са обект на анализ. Насоки са изготвени за всеки един аспект свързан с ходенето на баня – от пропорциите на интериорите и мебелите в къпалните до изискванията за поддръжката на градините на частните вили в банските курорти. Последният аспект, който бива внимателно проучен и описан в таблици, се отнася до лечението и възстановяването на посетителите, процес, който може да бъде проследен успешно в условията на вече модернизираните термални бани. Серия от препоръки за лечение са изготвени в синхрон със специфичните лечебни качества на различните минерални извори в страната, там където пациенти могат да бъдат наблюдавани продължително.

Случаи на успешно третиране на редица заболявания, представени в проценти
Д-р Ив. С. Станчев, Сливенски минерални бани, 1936

Няколко години след откриването на минералната баня, Сливенската градска община приема нов устройствен план, който предвижда развитието на земите около банята във вилна зона. След като купувачи за новообразуваните парцели не се явяват, а възобновената през 1930 г. инициатива не провокира по-голям интерес, някои от местата предвидени за строеж на вили са обединени и продадени на организации изявили желание да построят почивно-лечебни станции за своите служители. До средата на 30-те години на миналия век вече са завършени няколко почивни станции и втори хотел, увеличавайки капацитета на курорта до няколкостотин посетителя на ден.

В Сливен, клинични изследвания на около 2000 пациента са проведени в рамките на 10 години, което спомага определянето на положителното повлияване на някои заболявания от лечението с местни минерални води. Резултатите от изследването са публикувани в 1936 г. от д-р Станчев, заедно с препоръки за къпане, прием на минерална вода и диета. Тези насоки са заложени и в основата на лечебните процедури прилагани в лечебните домове в курорта.

Почивно-лечебните станции се ръководят от квалифициран персонал, грижещ се за назначаването и прилагането на оздравителните планове от лекуващите се работници. Въпреки че Сливенските минерални бани са любимо място за почивка, разходки и разточителни гощавки, служителите лекуващи се в станциите се придържат към стриктен график, в който ежедневието протича по предписание – с точно определено време за къпане, почивка, хранене и упражнения. За период от 20 дни, възстановителните планове предписани от лекарите, рамкират всеки един аспект от функционирането на човешкото тяло – от задължителния прием на 3,500 калории на ден, до точно изчисления престой в минералните басейни, който се увеличава всеки ден с по 2 минути.

Партер и разрез на минералната баня при Сливенски минерални бани. Сградата проектирана от арх. Петко Момчилов и арх. Хайнрих Майер е завършена 1902 и трансформирана 1940, когато е добавен нов етаж. Състои се от идентични женско и мъжко отделения, всяко с голям горещ басейн, малък студен басейн (разположени в ъглите в предната част), индивидуални вани, курни и съблекални в отделни кабинки. Допълнителни помещения за лечебни процедури са разположени на горния етаж.

Култура и сладкиши

„Тук има само едно кино с остарели филми – нищо друго“
Слав Колев, „За да станат Сливенските минерални бани желан курорт…“, Сливенско дело, 3 септ. 1970, бр. 104, с. 4

„Но на читателя му е направило впечатление, че в района на този курорт, където притокът на граждани от цялата страна непрекъснато расте, няма нито една сладкарница“
Георги Ангелов, „Живата връзка“, Сливенско дело, 9 май 1981, с. 3

В годините след 1944 г. имотите в околностите на Минералните бани са колективизирани и дейността им е преструктурирана. Няколко нови почивни станции са построени с цел да се предостави възможност на по-голям брой работници да се лекуват и почиват на баните, с което възможният капацитет на курорта надхвърля хиляда почиващи на ден. Някои от почивните станции са захранени с минерална вода, като по този начин всички лечебни процедури могат да се провеждат на място. Към средата на 60-те къпанията в банята значително нарастват, достигащи до 600,000 посещения годишно. Минералните бани – популярно място за еднодневни пътувания от Сливен, се разрастват, включвайки нова инфраструктура за почивка и рекреация. Построен е открит басейн с минерална вода, ученически лагер, открито кино с 400 места, работят няколко ресторанта и павилиони продаващи различни стоки.

Открития басейн построен
В: Д. Н. Кочанков, Сливенски минерални бани, 1962

Павилион на „Острова“
IV традиционен лекоатлетически крос на Сливенските минерални бани, 1968

Сериозните амбиции за развитието на курорта достигат връх в края на 60-те години, когато Главпроект-София, съвместно с Община Сливен разработват общ генерален план предвиждащ значително разширяване на курортната инфраструктура. Бъдещият курорт е разделен на няколко зони, като в централната се планира изграждането на културен дом с кино зала, свързан посредством питейна зала с нова минерална баня. Старата баня ще запази единствено хигиенни функции.

Северно от главния път и на достатъчно разстояние от съществуващите и нови балнеосанаториуми ще бъде „увеселително-атракционната“ зона, близо до съществуващия открит басейн. В тази зона ще бъдат построен летен театър, сладкарници и търговски павилиони. Западно от открития басейн е планирано развитието на вилна зона с 70 постройки.

Най-амбициозната част от плана е изграждането на комплекс от нови балнеосанаториуми и разширяване капацитета на съществуващите, като по този начин посетителите на Минералните бани ще достигнат 11,500 души дневно или десетократно увеличение. Предвижда се новите балнеосанаториуми да са разположени в 3, 4 и 5-етажни блокове, свързани помежду си чрез ниски тела, образуващи интимни дворове, а нова 8-етажна постройка е ще бъде заета от „пасажерски хотел“.

Нито един от компонентите на този проект не е реализиран впоследствие. Десет години след разработването му посетителите на банята не надвишават 12000 души за цялата година. Въпреки че се полагат усилия за популяризирането на курорта, посетителите, които прекарват дълги курсове на лечение там разполагат с ограничени удобства. Възможностите за прекарване на свободно им време се свежда до разходки в парка или посещение до един от трите ресторанта.

Дворец на здравето

През 80-те години на миналия век, изградената по-рано курортна инфраструктура започва да се превръща в тежест за държавата, която в навечерието на финансова криза намира все по-малко средства за поддържането и управлението на амбициозните проекти изградени в миналите няколко десетилетия. Оплаквания на посетители и разследвания свързани със забавянето на ключови инфраструктурни проекти сигнализират за сериозни структурни проблеми, в условия, в които критика рядко може да бъде отправена по отношение на държавни и местни политики.

На фона на недостиг на средства и амортизирани съоръжения в курорта, започва работа по проект на голям балнеосанаториум, чието изграждане стартира 1985 г. Проектът, който се предвижда да бъде управляван от ЦС на БПС (Централен съвет на Българските професионални съюзи), е проектиран за 270 почиващи, които ще имат възможност да се възползват от лечебни и възстановителни процедури в оборудвано с най-съвременна апаратура рехабилитационно крило. Планира се изграждането и на плувен басейн, аудиториум с 250 места, ресторант с 300 места, библиотека и читалня, боулинг, физкултурен салон,

„Дворец на здравето“. Строежът на балнеосанаториума на ЦС на БПС е замразен в средата на 90-те години, след близо 10-години опити да бъде завършен. Май 2021

Въпреки крайния недостиг на строителни материали и неразрешени инфраструктурни проблеми, строежът продължава в продължение на близо 10 години, спирайки окончателно малко преди да бъдат обзаведени интериорите. Начинанието е ръководено със забележително упорство, докато същевременно останалата част от курортната инфраструктура наоколо запада бързо, а с това и броят на посетителите.

В средата на 90-те години по-голямата част от курортните постройки се нуждаят от спешни ремонти и тези, които все още не са затворили врати окончателно, работят само през летните месеци. Промени в собствеността на сгради и земя постепенно фрагментира курорта, някога управляван от Министерството на народното здраве, чрез местното управление КК „Сливенски минерални бани“. Идните 20 години са белязани със спорадични усилия да се поддържат някои от сградите, докато други в съседство за изоставени и започват да се рушат.

„Вие инвеститори ли сте?

Докато инсталираме екипировката си край баните, млад мъж приближава откъм паркинга с енергична походка и без да поздравява се информира директно дали сме инвеститори, пристигнали за да спасят сградата на старата баня от дългогодишната разруха. След като става ясно, че нямаме подобни намерения и ресурси, новият ни помощник се впуска в продължителен монолог, в който са замесени всички икономически и политически катаклизми от изминалите няколко десетилетия, споменавайки от време на време и управляващия в момента елит.

В статията на Стефан Дорондел и Стелу Шербан „Лековити води: инфраструктура и капиталистически фантазии в социалистическите руини на България“ (Stefan Dorondel & Stelu Şerban (2019): Healing waters: infrastructure and capitalist fantasies in the socialist ruins of rural Bulgaria) се описва един на пръв поглед любопитен епизод, който обаче е повсеместен в регионите на страната, не успяващи да се възстановят от продължилия десетилетия икономически упадък. Епизодът е свързан с убеждението на местни жители, че по-доброто бъдеще на региона е в ръцете на добронамерен чуждестранен инвеститор, който един ден ще припознае потенциала на природния им ресурс.

„Дворец на здравето“. Строежът на балнеосанаториума на ЦС на БПС е замразен в средата на 90-те години, след близо 10-години опити да бъде завършен. Май 2021

Някогашната автобусна спирка на площада пред минералната баня. През 60-те години денонощен автобус свързва баните със Сливен, като върви на всеки 20 минути. Януари 2021

В Сливен, инвеститор най-вероятно е припознал стойността на ресура, но не в замяна на инвестиции в публичната инфраструктура. Единствената достъпна чешма за минерална вода пресъхва всяка сутрин. Няма оставена бележка и неподозиращи посетители се връщат с празните си бутилки, не знаейки, че водата ще бъде пусната следобед, за да изчезне отново идната сутрин. В 7:30 сутринта, когато пристигаме за снимки, водата вече е спряна. Двама пациенти, разположили се пред избуялата градина на болничното отделението за ранна рехабилитация и физиотерапия, ни информират, че водата се пренасочва към частен имот отвъд главния път, където има плувен басейн. Минерална вода в болничното отделение няма.

* * *

Barn swallow’s nest in the shower area of the thermal bath. January 2021

На фона на процес, който неминуемо възприемаме като негативен – загубата на ред и цялост и разпадането на съществуващите инфраструктури, малка екосистема си прокарва път, изграждайки своите сложни структури там където човешката дейност вече е заглъхнала. Сред море от обработваема земя, малък остров от подивяла природа процъфтява, превземайки някогашните паркове и градини на курорта. Паркът, също част от култивираните земи, заема мястото на някогашните блата, образувани от изтичащите минерални води.

Термалните води, независимо че са достъпни днес за малцина, си прокарват път отново към местата, към които са се оттичали свободно преди век. Резервоарите и помпените помещения, изоставени от години, малко по малко се поддават на разрушителните сили на термалните води, причиняващи повреди по вече почти нефункциониращата водопреносна инфраструктура. Водите, които вече не обслужват балнеосанаториуми, изтичат свободно, извирайки през спукани тръби и ръждясали помпи, образувайки малки езера в градините на баните.